Р Е Ш Е Н И Е
№
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав на тринадесети май две хиляди и четиринадесета година в
публично заседание в състав:
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря А.А.
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия Дабкова
к.н.а.д. № 105 по описа за 2014г.,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производство по Глава ХІІ от АПК, във връзка
с чл.63, алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
С Решение № 11 от 13.01.2014г., постановени по а.н.дело
№ 791 от 2013г., състав на Троянския районен съд, е потвърдил Наказателно постановление/НП/№465/13 от 01.04.2013г., издадено от
Началника на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, с което на Н.Г.Д.,***,
на основание чл.315, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева, за нарушение на чл.259,ал.1,т.1 от с.к.
С
втората част от диспозитива на същото Решение РС е възложил в тежест на Н.
Васков Недялков/вместо на Н.Г.Д./ да възстанови на РС пътните разноски за
свидетелите. В частта за разноските Решение № 11 от 13.01.2014г.,
постановени по а.н.дело № 791 от 2013г. на ТрРС е поправено с Решение № 59/17.02.2014г., което е надлежно съобщено на
страните и подлежи на самостоятелен контрол. От служебно извършената справка в
ДС на ЛАС, няма данни решението за поправка на ЯФГ да е обжалвано. В тази
връзка и предвид заявените оплаквания в КЖ, предмет на касационна проверка е само
Решение № 11 от 13.01.2014г., постановени по а.н.дело № 791 от 2013г. по описа
на ТрРС.
Срещу постановеното Решение, в
законния срок, е подадена касационна жалба от името на Д., чрез упълномощения адвокат. Оплакването
е за неправилност на същото, съсредоточено в два пункта – за липса на
териториална компетентност у актосъставителя и за неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН. Касаторът иска
отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощения адвокат, който поддържа КЖ.
Ответникът, редовно
призован се представлява от упълномощения юрисконсулт, който оспорва КЖ.
Представителя на Окръжна прокуратура, изразява
мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага да бъде потвърден съдебният акт като правилен.
Съдът съобрази наведените в жалбата оплаквания, събраните
по делото доказателства и становищата на страните. При това, прие за установено
следното по фактите и правото:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна и е допустима. Изведените в касационната
жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, във връзка с ал.2 от с.р. на кодекса. Разгледана по същество
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
НП
е издадено срещу Н.Д. за това, че на 22.03.2013г. около 16:06
часа, управлява на път 3-3505, км22+900/посока с.
Дебнево – гр. Априлци/ собствения си лек автомобил БМВ с ДК № СТ6267АК като при проверката е установено, че във връзка с
притежанието на това МПС, лицето няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към момента на проверката. Съставеният АУАН е подписан без възражения. Пред ЛАС е представено з.к. от полица за
застраховка ГО, по договор сключен непосредствено след проверката, валиден от19,00
часа на 25.03.2013г. да 24,00ч. на 24.03.2014г.
Съгласно
разпоредбата на чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането лице, което не
изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка по
чл.249 т.1 или т.2 от КЗ или което
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност за автомобилистите”, се наказва с глоба от 400лева до
600лева за физически лица.
Предвид установените факти, които не се оспорват от уличеното лице, РС е
приел, че деянието е извършено от посоченото в НП лице, което е имало възможност
да реализира правото си на защита в процеса на административно
наказване. Възприел е за правилна правната квалификация на АНО. Счел е
наказанието за справедливо определено в рамките на посочения законов минимум,
предвид чистото досие на нарушителя.
При извършената проверка, в
границите на чл.218, ал.2 от АПК, ЛАС констатира, че решението е валидно,
допустимо и правилно постановено. Фактическата обстановка е правилно установена от РС. Констатациите му се подкрепят от събраните по
предвидения процесуален ред писмени и
гласни доказателства. Изложени са подробни мотиви, в които ДС са обсъдени и е отговорено на
възраженията на наказаното лице. Настоящият касационен състав споделя и правните изводи на РС.
Относно
посочените в жалбата пороци на решението, ЛАС прие следното:
1.
Оплакването за липса на териториална компетентност на актосъставителя правилно
е прието от РС за неоснователно.
Страните не спорят,
че проверяващите са служители на Сектор „Пътна полиция” гр. Ловеч, като са извършили
проверката на територията на община Априлци, като последната е включена в
териториалния обхват на ОД на МВР Ловеч.
По аргумент от
противното на чл.219, ал.2 от АПК, т.к. е свързан с касационното оплакване е
приет като ДС представеният пред ЛАС План за провеждане на специализирана
полицейска операция. От същият се установява, че за времето от 08:00ч. на
22.03.2013г. до 08:30ч. на 23.03.2013г., полицай Даниел Сарафов/актосъставител/
и полицай СтойчоНиколов/свидетел по акта/ са включени в операцията/вж. л.21 от
д./. Като участници в ІV екип са били разпределени да изпълняват възложените им
задачи на териториите на общините Априлци и Троян за времето от 14,00ч. до
22,00ч. Видно е от това ДС, че полицаите са били на мястото и във времето,
което им е било наредено като са изпълнявали именно задачите на плановата
проверка.
Независимо от това,
за правна яснота следва да се отбележи, че този План и разпореденото с него
касаят вътрешните, служебни правоотношения между полицаите и
техните ръководители, а не техните контролни
правомощия по ЗДвП. Такива контролни правомощия „по материя” са им дадени с
нормата на чл.320, ал.1 от КЗ, бидейки служители на служба за контрол по
ЗДвП/чл.165 от ЗДвП, вр. с чл.170, ал.1 от ЗДвП/. Като служители на такава
служба - Сектор „Пътна полиция” гр. Ловеч, организационно и структурно обособен
в рамките на Областна дирекция на МВР
гр. Ловеч, те имат правомощия за територията
на цялата област. Поради това, те са разполагали с правомощието да спрат
МПС, да извършат проверката и да съставят АУАН и на територията община Априлци.
2. Оплакването за неправилното
приложение на чл.28 от ЗАНН е също неоснователно. Правилни са изводите на РС,
че не са налице фактически основания за приложението на тази правна норма. Не
са представени доказателства, които да установяват обстоятелства, които да
сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното адм.
нарушение, в сравнение с обикновените случаи на деяния от този вид – по чл.315,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. В този ред на мисли, макар
застраховката да е сключена 3 дни след проверката/25.03.2013/, то срокът на
предходната е изтекъл през на 07.11.2012г. – почти 4 месеца, видно от
направената справка на МВР/вж. л.7 от д.1020/13 РС Ловеч, преди изпращането му
по подсъдност на РС Троян/.
С оглед изложените съображения, касационната
инстанция счита атакуваното решение за постановено при правилно приложение на
материалния закон. Същото следва да остане в сила.
Мотивиран така и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение първо АПК, ЛАС – ІІ-ри
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 13.01.2014г.
по наказателно адм. наказателно дело №791 по описа за 2013 година на Троянски
районен съд.
Решението е окончателно.